Нещо си тръгва тази вечер,
нещо в нас изстива,
чувам студени нотки в твоя глас.
Вятърът вън се мята,
пием кафе горчиво,
хладна звезда трепти съвсем до нас!
Черни дървета в мрака леден
лудо се прегръщат.
Сенките две по две стоят встрани.
Ти си решил да тръгнеш,
няма да те задържам.
Студ е навън, яката си вдигни!
ПРИПЕВ:
Къде отиваш във такова време,
вън тъмен дъжд вали?!
Последно чувство, ако отнемеш,
знай, после ще боли...
Този отминал ден стопи се
в миг като въздишка.
Утре ни чака път един без друг.
Аз спотаявам всичко,
ти не желаеш нищо,
нашите топли дни остават тук.
Но мисълта за тебе знам,
че дълго ще ме топли
Няма от мен да чуеш: "Не така...!"
Вятър свести се в мрака,
като отронен вопъл.
Студ е навън, поне вдигни яка!
ПРИПЕВ
Къде отиваш във такова време,
вън тъмен дъжд вали!
Какво ми даде, какво отнемаш,
знай, после ще боли!
Къде отиваш във такова време
ела до мен и се стопли.
Последно чувство, ако отнемеш,
знай, после ще боли!
Музика Зорница Попова, текст Йордан Янков, аранжимент Кристиян Бояджиев и Иван Платов