Росица КириловаМесечинко Чакай

Месечинко, чакай
Виторога месечинко, бяла,
дълго ли пред порти съм стояла?
Как е хубаво до него
и не мога да си тръгна,
месечинко, светла, виторога!
Спри се месечинко на небето
и почакай да си тръгнем двете!
Теменужки, тъмно цвете,
в малка китка ще му свия
да я вземе той от мойта плитка.
Чу ли месечинката, не чу ли,
с облаче очите си притули.
Мрак припадна, мрак припадна,
времето назад се върна,
под лозница скрито ме прегърна.
“Време е,” подвикват си петлите!
“Чакай,” шушне вятър из върбите!
Мед ли е росата върху устни,
че не иска вкъщи да ме пусне?!