Росица КириловаУчителко, целувам ти ръка

Случайна среща,
във жената бяла.
Учителката своя аз познах,
отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас.
Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги,
учителко любима “Добър ден”.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля, кръг е ореолен
Учителко, целувам ти ръка.
Припев:
Прости ми, прости ми
Прегрешенията и болките от другите и мен
Ти хора ни направи
Учителко, любима “Добър ден”! (x2)
Случайна среща,
във жената бяла
учителката своя аз познах,
отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля, кръг е ореолен
Учителко, целувам ти ръка.
Припев:
Прости ми, прости ми
Прегрешенията и болките от другите и мен
Ти хора ни направи
Учителко, любима “Добър ден”! (x2)