Обзети от есен, дърветата плачат
и в жеста покаен на падащи листи
изповядват своето лятно неистовство,
свойта слънчева недостатъчност.
Навярно дълго ще боли така,
че заледените капчуци
ще тропат по студените стъкла
на пролетта, за да ги пусне.
Ще забравиш ли някога топлия глас,
дето с меки пастели душите ни гали?
Влез под мойто палто, ще си мислим така:
Тези есенни дни са прозорци на кораб,
който тихо изчезва в красивия залез.
Всяка следваща есен те преследва през парка,
все по-близо ходилата й тупкат по шумата –
ти си само в едно тънко палто
да те пази от нейните думи.
Ще забравиш ли някога топлия глас,
дето с меки пастели душите ни гали?
Влез под мойто палто, ще си мислим така:
Тези есенни дни са прозорци на кораб,
който тихо изчезва в красивия залез.
ПЛАМЕН СИВОВ