Капки във снега. Стъпки в бяла одежда.
Сълзите в съня светещи изглеждат.
Сън ли е това или е забравен спомен.
Даже и насън чакам пролетта.
Не вярвам в мечтите, сълзите ми са пясък.
Душата, уплашена, търси любов.
Ръцете – протегнати в жест като крясък.
Изтичат през пръстите капки любов.
Мина есента. Време е за надежда.
Пътя извървях, пътя към дома.
Капки във снега. Сълзи във одежда бяла.
Даже и насън чакам пролетта.
Не вярвам в мечтите, сълзите ми са пясък.
Душата, уплашена, търси любов.
Ръцете – протегнати в жест като крясък.
Изтичат през пръстите капки любов.
ТОДОР ЯНКУЛОВ