В кръчмата накрай града
Най-необичайно срещнах случайно
старата любов на дансинга -
сляха се деня с нощта
в кръчмата накрай града.
Сякаш оазис в дива пустиня
грееше наблизо дансинга…
И покани ме на танц -
късен, невъзможен танц.
Още, още- всички пееха на глас.
Още, още- до мене си, до тебе - аз.
Още, още завъртаме се пак и пак.
Луда нощ е - стигаме звездите чак.
Свиреше безкрайно, дълго, всеотдайно,
някъде зад нас оркестъра.
сляха се деня с нощта
в кръчмата накрай града.
Най-необичайно срещнах случайно
старата любов на дансинга -
Плисна топла светлина
в кръчмата накрай града.
Още, още- всички пееха на глас.
Още, още- до мене си, до тебе - аз.
Още, още завъртаме се пак и пак.
Луда нощ е - стигаме звездите чак.
И аз съм в теб, и ти си в мен -
във този танц без миг покой…
И такт след такт, и на инат
танцуваме живота свой…
Свиреше безкрайно, дълго, всеотдайно,
някъде зад нас оркестъра.
сляха се деня с нощта
в кръчмата накрай града.
Още, още- всички пееха на глас.
Още, още- до мене си, до тебе - аз.
Още, още завъртаме се пак и пак.
Луда нощ е - стигаме звездите чак.
Още, още- всички пееха на глас.
Още, още- до мене си, до тебе - аз.
Още, още завъртаме се пак и пак.
Луда нощ е - стигаме звездите чак.