ТоникаЦвете За Обич

Вървя, вървя сама по тази земя
Тогава ти случайно ме срещна
И с теб дойде като дълг неплатен,
Една любов и чиста, и грешна
Една любов за теб и мен.
И таз любов бе нашето чудо,
Изглежда стават добри чудеса,
Завивка беше твоята лудост
постеля - моята коса.
Дай ми сила, по тревата вървя боса.
Търся биле, та съвсем да ни омагьоса,
Ще откъсна стрък само обично цвете -
С него все няма мира сърцето
Защо да съм сама, на тази земя
Какво, какво ли с тебе да правя
Аз знам ли ти на какво си решен
Дали да стъпя в тая жарава
Която палиш ти за мен
И замълчи, не искам да зная
Не бива всичко до края да знам
Но знам че вече в твояата стая
Не си премръзнал ти и сам
Дай ми сила, по тревата вървя боса
Търся биле, та съвсем да ни омагьоса,
Ще откъсна стрък само обично цвете -
С него все няма мира сърцето
Защо да съм сама, на тази земя?