Toygar IsikliKorkuyorum

Страхувам се

Аз съм този, който не знае какво е сън,
В последно време заради мъката в леглото се мятам.
Апетита си загубих, всички казват - от времето е.
Но аз много добре знам истинската причина.

Страхувам се, че губя смелостта си.
Аз ли съм слаб, светът ли е труден?
Към мъката си вода доливам
И я изпивам…
Натъжавам се, докато загубите си броя.
И като отделя от тях любовта,
Виждам, че нищо не ми е останало…

Сякаш гледаме живота през замръзнало стъкло.
Загубихме мяра, много се отклонихме встрани.
Любовта вътре в нас расте със силата, която влагаме.
Ние не се постарахме, само силите си обединихме
Страхувам се, страхувам се…

Страхувам се, че губя смелостта си.
Аз ли съм слаб, светът ли е труден?
Към мъката си вода доливам
И я изпивам…
Натъжавам се, докато загубите си броя.
И като отделя от тях любовта,
Виждам, че нищо не ми е останало…