Жена на всички времена

Баба ми е фаталната жена,
тя е жена на всички времена.
Един албум крие все още нейната стихия –
тайно танцува нощем тя сама.
Пуска тя един забравен грамофон,
пак зазвучава стария чарлстон.
Далечен глас връща
отминалата нейна същност –
плочата стара май няма край.
Ау, луда нощ, връща се пак –
танци и флирт в потръпващия мрак.
И грамофона се върти,
и връща нейните мечти,
и тя живее още нощем в своя свят.
Може би неразумна е била,
може би днес е малко тра-ла-ла .
Не иска тя да страда –
дори от мен е днес по-млада –
просто на жена на всички времена!
Ау, луда нощ, връща се пак -
танци и флирт в потръпващия мрак.
И грамофона се върти,
и връща нейните мечти,
и тя живее още нощем в своя свят.
Може би неразумна е била,
бе де да знам,
може би днес е малко тра-ла-ла …
Не иска тя да страда –
дори от мен е днес по-млада –
просто на жена на всички времена.
Просто на жена на всички времена,
просто на жена,
просто на жена на всички времена.
Ей, ха ха ха ха.