Спъват ме листата, по които вървя,
голи клони зъзнат над мен и чакат.
Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,
пак ли птици някъде ще заплачат?
Нищо, че ме пари по лицето сълза,
искам тази нощ нещо да ти кажа.
Нищо, че е тъмно и студено сега,
искам тази нощ нещо да ти кажа,
Мойта съдба ми дава сили да те забравя,
без да ми тежи,
и в самотата имам песни на самодива
те осъмват в мен.
Тръгвам срещу вятъра, сред гора от ръце,
твоето лице тъй далеч остава.
Кой ли ще ме прегръща отсега и къде?
Никога няма да узнаеш!