Ваня Костова и Орлин ГорановПтица в съня ми

Пак долетя птица в нощта
с жадно за ласка сърце.
Бяло крило сгуши в моите ръце.
Мигом в мен заспа...
Пак долетя птица в нощта
с жадно за ласка сърце.
Бяло крило сгуши в моите ръце.
Мигом в мен заспа...
Птица далечна светло гнездо сви у мене.
Моята душа полетя със вик.
Слаба, унила, просиш от мен глътка сила
за своя дълъг път.
Зная пак ще литнеш ти,
юа да прегърнеш своя вятър силен,
Искам щом се умориш
да долетиш в моя сън.
Пак долетя птица в нощта
с жадно за ласка сърце.
Бяло крило сгуши в моите ръце.
Мигом в мен заспа...
Птица далечна светло гнездо сви у мене.
Моята душа полетя със вик.
Слаба, унила, просиш от мен глътка сила
за своя дълъг път.
Зная пак ще литнеш ти,
за да прегърнеш своя вятър силен.
Искам щом се умориш
да долетиш в моя сън.
Пак долетя...