Веднъж ослепи ме и падна
над мене гореща звезда.
Звезда искрометна и млада
стопи се за миг в нощта, без следа.
Прекъсна дъха ми, когато отмина,
затичах се бързо, с ръце да я стигна,
но сякаш от мен избяга, дивна и свидна.
Все питам: "Чия съдба нейде отнесе?"
И оттогава тъгувам и викам:
"Къде си? Къде си, звезда?"
Безкрайно далечна и земна
остави във мен следа, в мен следа.
Под тебе ще тръгна, светът ще обгърна,
ще бродя безсънна, в нощта да те върна.
Защо ли избяга, дивна и свидна?
Къде си? Чия съдба нейде отнесе?