Ваня КостоваКонче Мое

Добре живяхме конче мое,
но живота за малко ни е даден само,
само да извикаш
и днес ще трябва да се разделим,
защото очите се свършиха,
нозете се изтриха.
Летеше твоя чал, препускаше душата,
а подир тебе аз едно/ 2 сърце двуного,
а щом угаснеше денят заспивахме в тревата,
избягали от хората, забравени от Бога.
Ах, прости ми, мое конче ненадминато,
тръгваш ти и дълго в мен звънят копита.
Ах, прости ми, мое конче ненадминато,
полетяло към безкрая на звездите.
Да можех бих ти дал моите години,
звънчето ще ти дам да бъдеш цялото камбана,
вземи балончето, сърцето му е синьо,
дори часовника ти давам,
само да останеш.
Но тръгваш ти, звънят копитата ти боси,
прости ми, мое конче/ 2 ненадминато,
как страшно ще се вее твоя алаброс,
ще свети като слънце в гилотината.
Ах, прости ми, мое конче ненадминато,
тръгваш ти и дълго в мен звънят копита.
Ах, прости ми, мое конче ненадминато,
полетяло към безкрая на звездите.