Πόρτα στο πάτωμα χρήσιμο ελάττωμα
εγώ το σκαρφίστηκα μια φορά που εγκλωβίστηκα
Πόρτα στο πάτωμα ή κάτω απ΄το πάπλωμα
τις νύχτες που έκλαιγα την άνοιγα κι έφευγα
Κάποτε είχα εσένα χίλια μαξιλάρια σ΄ένα
κάποτε μου΄χεις πει στο πάτωμα η πόρτα είσαι εσύ
κάποτε δε φοβόμουν μες τα χέρια σου κοιμόμουν
τώρα ως το πρωί στο πάτωμα κι η πόρτα κλειστή
Πώς και πως να περάσει ο καιρός
κι αν σε ξεχάσω έχει καλώς
πώς και πώς να περάσει η βραδιά
κι αν ζω ακόμα πάλι
Πώς και πώς μια σταγόνα απ΄το φως
να στάζει στο σκοτάδι απλώς
πώς και πώς να΄σουν πάλι εκεί
στο πάτωμα μια πόρτα μικρή
Πόρτα στο πάτωμα όλο παράπονα
που τότε την έκλεισες πόσο μου έλειψες
Xristos Dantis (Χρήστος Δάντης)Porta sto patoma ( Πόρτα στο πάτωμα )
Език: Гръцки
Xristos Dantis (Χρήστος Δάντης) - Porta sto patoma ( Πόρτα στο πάτωμα ) Текст
Докладвай текста
Xristos Dantis (Χρήστος Δάντης) - Porta sto patoma ( Πόρτα στο πάτωμα ) Превод
На пода врата полезен недостатък
аз го измислих един път когато се затворих вътре
На пода врата или под юргана
нощите в които плачех я отварях и тръгвах
Някога имах теб хиляди възглавници в една
някога ми беше казала на пода вратата си ти
някога не се страхувах в ръцете ти да спя
сега до сутринта вратата на пода е затворена.
Някак си да минава времето
и ако те забравя добре ще е
някак си да минава вечерта
и ако още живея
Някак си една капка от светлина
да капе просто в мрака
Някак си да си пак там
на пода една малка врата
На пода врата цялата оплаквания
която тогава затвори колко ми липсваш
Докладвай превода Искам превод Добави преводаз го измислих един път когато се затворих вътре
На пода врата или под юргана
нощите в които плачех я отварях и тръгвах
Някога имах теб хиляди възглавници в една
някога ми беше казала на пода вратата си ти
някога не се страхувах в ръцете ти да спя
сега до сутринта вратата на пода е затворена.
Някак си да минава времето
и ако те забравя добре ще е
някак си да минава вечерта
и ако още живея
Някак си една капка от светлина
да капе просто в мрака
Някак си да си пак там
на пода една малка врата
На пода врата цялата оплаквания
която тогава затвори колко ми липсваш