In the raven black forest wander I with my dead flowers
I look for my dead children with all my melancholy
So thirsty for peace is my soul that
I wait for my end with full moon light
Perceiving is so difficult
And being able to find the truth
I can see the beauty of death
I can see the truth through my dull eyes
Behind the curtains of imaginary vortex
On the roses shed I each drop of blood
From my eyes and I vomit blood
Dreadful dreams again turn to beauty
With the cold breath of death
“I just came…
Don't know the reason
My feet took me here
And I kissed, without reason,
The body with the identity “me”
And I leave without knowing the reason
My feet take me from here…”
Black OmenCurtains Of Imaginary Vortex
Запазете час за фризьор в Reservation.Studio още днес! Планирайте своето посещение лесно и бързо!
Резервирайте сегаДокладвай видеото
Категории: метъл , death metal
Black Omen - Curtains Of Imaginary Vortex Текст
Докладвай текста
Black Omen - Curtains Of Imaginary Vortex Превод
Като гарван аз се скитам в черната гора с мъртви цветя.
Гледам мъртвите деца с цялата си меланхолия.
Жадна за мир е душата ми.
Така, че чекам края си при пълна луна.
Възприемането е толкова трудно.
И е в състояние да намери истината.
Мога да видя красотата на смърта.
Мога да видя истината през моите глупави очи.
Зад завесите на въображаем водовъртеж.
Всяка капка кръв аз хвърлих върху розите.
Кръвта, която изтича от очите ми.
Ужасни сънища отново се обръщат към красотата.
С края на студения дъх на Смърта.
Аз просто дойдох.
Не знаех причината.
Краката ми да ми ме доведоха до тук.
И целувка без причина.
Органът на идентичност? Мен?
И оставам без да знам причината.
Краката ми ме отвеждат от тук....
Докладвай превода Искам превод Добави преводГледам мъртвите деца с цялата си меланхолия.
Жадна за мир е душата ми.
Така, че чекам края си при пълна луна.
Възприемането е толкова трудно.
И е в състояние да намери истината.
Мога да видя красотата на смърта.
Мога да видя истината през моите глупави очи.
Зад завесите на въображаем водовъртеж.
Всяка капка кръв аз хвърлих върху розите.
Кръвта, която изтича от очите ми.
Ужасни сънища отново се обръщат към красотата.
С края на студения дъх на Смърта.
Аз просто дойдох.
Не знаех причината.
Краката ми да ми ме доведоха до тук.
И целувка без причина.
Органът на идентичност? Мен?
И оставам без да знам причината.
Краката ми ме отвеждат от тук....