Няма вече да се моля,
с тебе няма да говоря.
От всички думи се отричам.
Днеска спирам да те обичам.
Беше, к'вото беше. Край!
Ти съсипа нашия Рай.
Държа се гадно, не престана
и ето, че сама остана.
Пиеш водка като смок,
вътре в тебе удря ток.
Като змия, вътре си отровна,
че чак не мога да ти смогна.
Много злоба. Прекаляваш!
Мисля обаче, че забравяш:
Не съм тук заради тебе,
ново гадже водя с мене.
Пак те пратих в твоя ад.
Гадно ти е. Умри от яд.
Искам само да ти е ясно,
друг човек е на твоето място.
Крещиш, буташ маси
и чупиш в мене чаши.
Ако ще те успокои, давай...
Хахахах. Не се заблуждавай.
Стига драма. Не реви, бе.
Няма смисъл. Забрави ме.
Щом съм сложил точката,
оставаш ти под плочката.
Намеците ми разбираш.
Знаеш, че без мен умираш.
За мене мъртва си отдавна.
Кучка долна, мръсна, гадна.
Плащах, за да си красива,
но тебе в нищо не те бива.
Много дадох за твоите лещи,
с рестото купи си свещи.
Грозна отвътре, грозна отвън.
За мене беше като сън,
потресаващо кошмарен,
точно като теб - бездарен.
П.С: Сама си го направи