За мене ще се сетиш,
чак когато усетиш,
че любовта ни изстива,
бавно тя си отива.
Аз съм любовта ти, знай.
Аз вървя към своя край.
Аз ще тръгна, ти оставаш тук.
От мене няма да има картина и звук.
Просто спомен ще остана,
да съм с теб ще престана.
Лъжа е, че те мразя вече.
Ще те обичам отдалече.
Вече няма да те дразня,
по нервите няма да ти лазя.
Вече няма да ти говоря,
живота няма да ти тровя.
Дори и да искаш няма как
ти мен да видиш пак.
Аз обаче ще те виждам тебе,
докато спиш, нощно време.
Аз съм мъртъв. Няма ме.
Вино и жито раздавайте.
В моя памет замълчете,
после музиката усилете.
Не ми казвай, че е грубо.
Не ми остана нищо друго,
освен да се оттегля
и чертата да си тегля.
Нали това поиска ти.
Не казвай нищо. Замълчи!
Стана, както пожела.
Знай, че края е това.
Побърках се. Изперках аз.
Ново хапче всеки час.
С десеторна доза предозирах
и стана к’вото подозирах.
Умрях, но останах на Земята,
щото Бог ме прати при Сатаната.
в паднал ангел се превърнах
и своята болка аз прегърнах…