Tα σύνορα που πέρασα δεν είχανε φρουρό
μόνο λίγα γεράκια διψασμένα
στα γόνατά μου αράξανε ζητώντας μου νερό
και πώς να τα χορτάσω τα καημένα
Σε πολιτεία βρέθηκα που 'ψαχνα για καιρό
στου ονείρου μου τον χάρτη τον κρυμμένο
πάω να την ψηλαφίσω τρέχω να τη χαρώ
κι αυτή με προσπερνάει με βλέμμα ξένο
Στην αγορά ζωήλατα και ξωτικά πουλιά
και κράχτες που σωσίβια διαλαλούνε
αγόρασα από ένα σε δυο γυμνά παιδιά
κι εκείνα ζαρωμένα μ' απαντούνε:
"Οι δοκιμές μας γέρασαν νωρίς στον κόσμο αυτό
κι αν τόσο θες να κάνεις μια αβαρία
δώσε μας λίγο πράσινο Κιφ Μαροκινό
και θα στο ξεπληρώσει η Ιστορία".
Στο πάρκο ένας μπατίρης μου ζάλιζε τ' αυτιά
πως ήσουν τράπουλα σημαδεμένη
στους τέσσερις ανέμους σκορπίσαν τα χαρτιά
πού να σε ψάξω χώρα μου χαμένη
Στον ώμο το δισάκι μου σε σας ξαναγυρνώ
φωτιά νερό αέρα μου και χώμα
δε βγαίνουνε τα όνειρα σε πλειστηριασμό
δεν παίχτηκε η παρτίδα νας ακόμα
Докладвай видеото
Език: Гръцки
Dimitris Mitropanos (Δημήτρης Μητροπάνος) - Kif Текст
Докладвай текста
Dimitris Mitropanos (Δημήτρης Μητροπάνος) - Kif Превод
Границата, която преминах, нямаше пазач,
само няколко жадни сокола.
Закотвени на коленете ми, питащи ме за вода.
Но как можех аз да помогна на бедните ?
Открих града, който търсех толкова дълго,
чрез карта скрита в сънищата ми.
Вървя, за да го проуча, бягам, за да му се насладя.
Но той ме подминава с хищен поглед.
На пазара коли, носени от животни и екзотични птици,
и викащи, плачещи за спасение.
Аз купих по една на две голи деца
и те изплашено ми отговориха:
"Изпотанията в този свят ни накараха да порастнем млади.
И ако наистина не искаш да ни навредиш,
дай ни малко зелена "трева" от Мароко
и историята ще ти се отплати."
В парка мизерията ме убеди,
че ти си тесте карти, белязани.
Четири вятъра разпилаха картите,
къде да те потърся, моя изгубена страна?
През рамо преметнах дисагите си, връщаики се за всички вас!
Огън, вода, моят ватър и земя.
Мечтите ни няма да бъдат разпродадени!
Нашата игра още не е изиграна!
Докладвай превода Искам превод Добави преводсамо няколко жадни сокола.
Закотвени на коленете ми, питащи ме за вода.
Но как можех аз да помогна на бедните ?
Открих града, който търсех толкова дълго,
чрез карта скрита в сънищата ми.
Вървя, за да го проуча, бягам, за да му се насладя.
Но той ме подминава с хищен поглед.
На пазара коли, носени от животни и екзотични птици,
и викащи, плачещи за спасение.
Аз купих по една на две голи деца
и те изплашено ми отговориха:
"Изпотанията в този свят ни накараха да порастнем млади.
И ако наистина не искаш да ни навредиш,
дай ни малко зелена "трева" от Мароко
и историята ще ти се отплати."
В парка мизерията ме убеди,
че ти си тесте карти, белязани.
Четири вятъра разпилаха картите,
къде да те потърся, моя изгубена страна?
През рамо преметнах дисагите си, връщаики се за всички вас!
Огън, вода, моят ватър и земя.
Мечтите ни няма да бъдат разпродадени!
Нашата игра още не е изиграна!