О еснаф ти носиш в своите гърди
горчивата отрова на змията чакаща
бледнееш ти от алчна злъчна страст
щом видиш блясъкът вонящ на златото
бъди проклет и в гроба си еснаф
Гледаш със очи на подлата хиена
спокоен, че си се умело замаскирал ти
затаил отново зависта във теб
пак наметнал маскировъчният плащ
в празните гънки на душата черна
О еснаф ти носиш в твоите черти
неизбежното проклятие на векове
надянал филатропската пижама
надявайки се то да те забрави пак
възмездието , то те следва ден след ден
Но настъпи ли отново вечерта
ти отново пак трепериш като лист
не помагат и лъскавите маски
знай, че ударът е безпогрешен
отмъщение те следва по петите
Реф.
Ти си мислиш, че живееш
но си жив мъртвец
чакащата смърт те дебне
със косата зад вратата