Във всички нас остава спомен от съня
за някой той е страшен а за друг не е
макар, че всеки е сънувал сам смъртта
един я помни, друг не вярва на това
Защо сме толкоз мнителни на тази тема,
защо страхът ни кара мозъкът да дреме
нима сме вечни, като всички богове
та таз планета в мигом ще умре
Сънуваш мъртви близки, страшничко е да
но нямаш избор, тук владее те съня
говориш с тях и чувстваш, че се изпотяваш
в капан си, няма начин да се изповядаш
Кошмарите са част от нашият живот
да ги премахнем просто няма ход
законите такива са на таз природа,
че тука ний въобще не сме в изгода
+
А който мисли, че сънят не е реален
е в клопката на този свят фатален
и чак когато свърши своят път обречен
ще види що е да си там в астралът вечен
Не се поддавайте на жалкият си страх
нали след краят си превръщаш се във прах
духът остава, той отива във съня
а само тялото се дава на смъртта
Сега сънуват тебе, както ти преди
страхът обаче не е в твоите очи
намираш се в света на второто ниво
явяваш се на хора, бял като платно
Не си от плът и кръв а вече си видение
назрява в теб съвсем различно поведение
забравяш бързо, че преди си бил човек
владей стихиите във студ и в мраз и впек