Заспивах всяка нощ с надежда, че ще стана по добър
събуждах се и виждах, че онтово всичко е илюзия
ядосвах се и тази злоба никога не ме напускаше
Пр.
Не е възможно аз да стана като всички хора
и този факт си е за мен
Отдалечавам се от тях със всеки ден
потъвам в мрака само аз за тях , аз за тях
Изпитвах болка от това, че всеки ми се подиграва
оставах сам и чудех се защо животът е такъв
каква е тази мода днес да бъдеш подъл лицемер
Пр.
Избягват ме със чувството, че може би ще се предам
но свикнал бях да бъда вечно сам, това ме освежава
и гледах ги когато са пред мен да бъда вечно глупав
Пр. 2
Животът подъл ни премазва в свойте коловози
умираме като овце
а всеки който се опита да прогледне,
изгаря се на кладата , за назидание , на кладата на кладата
Сега когато осъзнавам тази моя силна грешка
ще се опитам аз да почна всичко отначало
и може би ще стана аз артист от първа класа