Нима съм аз пред огледалото с лице по-бяло и от бялото?
С разплакани очи, с разрошени коси, съсипана от болка и сълзи.
С ръце ме носеше в началото с любов по-силна от нормалното,
но беше далече ти и друг ме утеши, но как да ти призная ми кажи?
Припев: (х2)
Паднал ангел съм сега с пречупени крила вече никога не мога да летя.
Паднал ангел в пропастта, любовта ми е сълза, в рая бях, сега в ада ще горя.
Не питай болна ли съм, моля те, дори предателството трови ме.
Грехът в мен расте, но страшно тъжно е - не си бащата на това дете.
Припев: (х4)
Паднал ангел в пропастта, любовта ми е сълза, в рая бях, сега в ада ще горя.