Ирина ФлоринКопринена жена

Виждат я,
тя е тук.
Устните прошепват звук.
И замахва със ръка
добре така.
Роклята не е за студ,
но пък слага я напук.
А по кожата с парфюм
ухажва на ум.
Добре е така.
Да!
Усеща как смеха
се плъзва по нейните коси,
не иска да спи.
И уж на шега.
Да!
Прилича на жена,
която обича светове
под скучно небе.
Не пита защо,
не пита кога.
Не търси въпроси за неща
от чужди лица.
Смее се като дете,
но жена целува те.
Искаш я за себе си,
но кой си ти?!
Тя носи мечти.
И!
Идва отпреди,
когато гримът е нежен лов
за чиста любов.
Добра новина.
Да!
Остава до сутринта.
Със свежест на пролетно небе
отпива кафе.
Не пита защо,
не пита кога.
Не търси въпроси за неща
от чужди лица.
Не шепне "прости"
със устни, а с очи.
Ще вземе ли допира ти
за скъп сувенир?