Ирина ФлоринОкеан

Река съм аз - море си ти,
но океан ни дели.
Изваяни, безизразни
са лицата ни от сняг.
Дълго вървях по пътища стръмни,
дълго не спях в студени дни.
И не открих следи от мен,
и от спомена за нас.
Луна съм - Земя си ти,
но океан от звезди ни дели.
Сънувани, горещи дни,
но отдавна забравени.
Дълго вървях по пътища стръмни,
дълго не спях в студени дни.
Но не открих следи от мен,
и от спомена за нас.
Река съм - море си ти,
но океан ни дели.
Луна съм аз - Земя си ти,
но океан от звезди ни дели.
И не открих следи от мен,
и от спомена за нас.
Дълго вървях по пътища стръмни,
Дълго не спях в студени дни.
И не открих следи от мен,
и от спомена за нас.
Река съм - Море си ти,
но океан ни дели.
Луна съм аз - Земя си ти,
но океан от звезди ни дели.
И не открих следи от мен,
и от спомена за нас.