Душата ми – врата без ключ.
Готова е по всяко време.
Добрия гост, макар и чужд,
добрия гост, макар и чужд,
макар и нощем, да приеме.
Добър ли е … но ако лош, лош човек
на прага и застане,
да думка цял ден, цяла нощ,
да думка цял ден, цяла нощ,
той все там, вън ще си остане.
И без да тропне – само с устни
да и пошепне онова,
и без да тропне – само с устни
да и пошепне онова,
и без да тропне – само с устни
да и пошепне онова,
вълшебното, тя ще го пусне.
И без да тропне – само с устни
да и пошепне онова,
и без да тропне – само с устни
да и пошепне онова,
и без да тропне – само с устни
да и пошепне онова,
вълшебното, тя ще го пусне.
Да я изкърти, ако ще!
Познаваща крадци изкусни,
вратата ще се заяде,
вратата ще се заяде,
и мъртва няма да го пусне.
Приятел буен, враг ли тих,
не знам какъв си, но повтарям:
Знай, незаключени врати,
знай, незаключени врати –
най – мъчно всъщност се отварят.
И без да тропне – само с устни
да и пошепне онова,
и без да тропне – само с устни
да и пошепне онова,
и без да тропне – само с устни
да и пошепне онова,
вълшебното, тя ще го пусне.
И без да тропне – само с устни
да и пошепне онова,
и без да тропне – само с устни
да и пошепне онова,
и без да тропне – само с устни
да и пошепне онова,
вълшебното, тя ще го пусне.