Душата ми вихрушка я обрули,
защо я пуснах гола и пеша,
сред вашите ласкателства и хули,
защо ви дадох своята душа?!
Защо ли като храм ви я отворих,
без да помисля аз, че някой ден
незнайно кой от вас, жестоки хора
иконите без срам ще окраде.
Не съжалявам, че е пуст олтарът
и че вратите са разбити с бяс,
но съжалявам, че със свойта вяра
днес няма где да се помоля аз.
Душата ми обрулена и мъртва,
пустее без икони и олтар,
във нея аз ви пуснах като в църква,
а трябваше да сложа катинар.