Лили ИвановаДогадка

Денят изтля.
Изчерпаната слава на зноя
се изгуби отведнъж
и рукна върху бившата жарава
загриженият августовски дъжд.
За пръв път чувах как тревите дишат,
как галещото слънце се засмя.
А капките започнаха да пишат
послания по сухата трева.
И строг, и непривичен, и съзвучен
бе ритъмът от жажда и вода.
Aз трябва да го уча и науча,
защото означава свобода.
Мълчание и вик, мечта и глътка,
и зной, и хлад, и лад, и интервал.
Любов и мисъл, и покой, и тръпка,
и откровение, и идеал.