Оставете пистолетите, изкарайте куршумите
чупя вече думите, излезте от заблудите
делата ви говорят, правят ви кат другите
същите сте като тия дето плюете
Пловдив се напълни не с мъже, а със сливи
града ми плаче капки дъжд, облаците сиви
сметките ми няма как да бъдат криви
приятели не ми трябват ако са фалшиви
свалете гарда, не идвам с цел атака
всеки прави квот си знае, мене Господ си ме чака
тук съм още малко, после легнал в катафалка
живота ми е част от секунда, а тя е кратка
пътя ми е градски улици, извивки
свикнах да познавам лицемерните усмивки
очите ви измамни, обещанията пивки
и не се сърдете, че всички сте ми някви, никви.
Зад гърба си имам хора, но на теория
после имам мен си в моменти на агония
са малко, тия дето там са като трябват ми
другите когато аз им трябвам са приятели
интересите им правят схемите в главата
как душата в кревата и парата в торбата
Liter к'во става, вика с теб израснах в махалата
затвори устата, знаем си номерата
мисълта ми така и не я купиха
надух се, но не от т'ва, че правя музика
хора като тебе дебнат цяла глутница
авантаджии, палячовци, циркаджии в лудница
колелото се върти, света е кръгъл
аз измислил съм лъжата, той мисли си, че мен е лъгал
един говорил, другия го слушал млъкнал
живи, здрави, и кой са, къде е тръгнал.