Liter JackDon't let go

Не ме питай що животът е такъв,
аз не съм обидил него, той обиди мене пръв. Кво?
Реалност нереална е,отишло си отдавна,
за мене всяка е специална и не специална.
Тъжен без нея, щастлив като сме двама,
уж винаги ще е до мен, но щом обърна се я няма,
бъди различна не ставай като тях,
в един момент да ме прегръщаш, в следващия прах.
И нека вярата в очите ти ме пази
и нека всяка истинска любов да бъде като тази.
Няма да е сън, а ще сме събудени,
за другите ще бъдем просто двама влюбени.
И ако някой ден аз вляза в съня ти,
ще прошепна само думи две - "благодаря ти"
Ще си спомням с усмивка на лице за първо здрасти,
аз добре съм щом съм с теб, а ти как си ?
Ха, и сякаш стана за секунди,
не разбрах как чувството забравено събуди,
душата пита пак любов ли е, за да я вдига,
а сърцето ми след теб вика ли, вика.
Потъвам в мисли, като шепот съм отнесен,
мойш кайш на всички,че това е твойта песен.
И не е нужно някой другия да гони,
няма смисъл думите ми да са сложни.
Живота ми без теб е като музика без ноти,
тва което искам да ти кажа е с думи прости,
не мислех,че ще ми се случи,но пък стана,
обичам да съм с теб, мразя времето като те няма.
Помня първо казваше ми, че ме мразиш,
после, че не ме ревнуваш, а се дразниш.
И нека щастие на заем да не взимаме,
всичко почна с "Дали ще може да се снимаме?"