Ха,чашата е някак спукана,
съдбата ми е като кучка надрусана,
нещастието идва-на вратата чука,
на щастието сърдя се и да го духа!
Хората са тук,утре ги няма,
сега съм сам,до вчера бяхме двама..
Любов,иди си,вземи си и мечтите!
За тебе как да плача като свършиха сълзите?!
С усмивка на лице,но не от хубаво,
питам те защо всеки път постъпвам глупаво?!
Седни до мене,дай ми малко време
уж си мой,сега кажи не ти ли дреме?
Какво виждам?Кога ще спра да дишам?
Дори да мога да избирам пак теб ще искам!
Животе,не умирам,но да обичам спирам!
Остави ми болката-само нея имам!!!
Остави ми болката-само нея имам!!!
Остави ми болката-само нея имам!!!
Остави ми болката-само нея имам!!!
Остави ми болката-само нея имам!!!
Животе,честно,понякога те мразя!
В едно парче те плюя,в другото те пазя..
Знаеш всичко,кажи ми к'во да правя-
мога да простя,но не и да забравя!
Ако ти ми взимаш,кажи кой ще дава?
Опитах да обичам много пъти,но не става..
Вярата си вдигам всеки път-пак пада..
Любовта е кучка-само обещава!
А дали щастието не е пропаганда,
за да има човек в какво да вярва?
За да може балък да се надява
и изгубен в мечти да не усеща как страда?
Не се оплаквам-давам ти усмивка,
от мен да знаеш,че с болката се свиква!
Днес е тя,утре ще е друга-
вече някак кефи ме съдбата да ме псува!
Остави ми болката-само нея имам!!!
Остави ми болката-само нея имам!!!
Остави ми болката-само нея имам!!!