Маргарита ХрановаКопнеж

Всяка надежда и мечта
носи по мъничко тъга.
Несподелена тя боли
и оставаме сами.
Всичко е прах и суета
щом я няма любовта.
Може би всичко е игра
или просто е съдба.
В самота без теб живях,
но за теб Любов копнях.
Искам във този мой живот
да те срещна пак Любов.
В самота без теб живях,
но за теб Любов копнях.
Може измислена от мен
да те срещна някой ден.
Може би дочух вълшебен звън,
може би очаквам те насън ...
Дали я има любовта
или всичко е съдба ... ?
В самота без теб живях,
но за теб Любов копнях.
Искам във този мой живот
да те срещна пак Любов
В самота без теб живях,
но за теб Любов копнях.
Може измислена от мен
да те срещна някой ден.
Вярвам във теб дори да греша!
И дори да е лъжа!
Всичко е грях и суета,
щом я няма Любовта!
В самота без теб живях,
но за теб Любов копнях.
Искам във този мой живот
да те срещна пак Любов
В самота без теб живях,
но за теб Любов копнях.
Може измислена от мен
да те срещна някой ден.
Някой ден ...