MD ManasseyПоследни редове

1:
Скъпа моя пиша във ниша живота си
във тоя момент убиеца ми пред имота ми мота се
нервен пред вратата и чака сигнала
да я разбие и да ме прати на бала на черните сенки
през главата ми минават от живота ленти
щастливи моменти, като филм от торенти
свалени с бързината на Бентли по магистрала
кристала на чаша.. блести на светлина
отпи последна глътка жадна ми уста. във бързината
че няма много време до обрата който предстои
миличко за тия действия ми прости
потънал съм във заеми, без пари
знаеш ли от работа съм уволнен
толкова съм изтощен от преследването ден след ден
се топя като свещ, продадох и последната си вещ
за да закача фалшивата усмивка на уста пресъхнала сега
колкото и глътки от чашата да пих
колкото и стъпки да изминах в този стих
аз пак преглъщам, толкова съм жаден
потопен във кладенец дълбок и някак хладен
виж мила моя, това е за закона уловка
скоро си направих на живота застраховка
намерих лоши хора и поръчах собствената си смърт
защото знаеш че на двора няма скрито злато от някой смърф
така ще вземеш ти тия пари и моля те прости
и не плачи за мен, не заслужавам
какво да обяснявам, как не мога да се оправям
не получавам а какво остава на тебе да давам?
и сгъвам листа на две и да го скрия, къде
сещам се
нямам много време, слагам това писмо във тайния ти дневник
това е мойта изповед - един отчаян изповедник
припев:
написах последни редове на живота си
написах ги ще те гледам през чуждите очи
написах ги и моля те не ме съди
написах ги прочети на напреде продължи
2:
скрит, невидим хамелеон
разбива бравата на вратата и влиза в моя дом
със ръката бута порцелановия слон
пада троши се на стотици частици
сложил ръкавиците и с двете си ръце
нервно стиска пистолет зареден
дъха му учестен, изправен срещу мен
аз чета последна страница от дневника скрит
и се чувствах по - голям бандит от същия такъв пред мен
със вид изплашен индивид и вик излиза в този миг крещя
- спри дулото от лицето ми махни
аз ще ставам баща това чета на последна страница изписана
от моята жена и не искам умра
Господи, времето назад върни и плана пъклен изгори
от душата ми, прости ми тия грехове
дай ми шанс да видя моето дете и неговата майка
не искам да си отида с мозък разпилян по мозайка
мамка му, аз ще ставам родител
на метър от мен седи похитител
с пистолет зареден в собствения си филм съм зрител поразен
с изменен път траектория на изтребител
искам да видя ангелското лице на моето момиче, на моето дете
искам да държа нежната ръка на моята жена и нейната усмивка
искам ги сега
искам да чуя бебешкия смях, искам да съм добър баща, сега го осъзнах
не, не искам да виждам дулото на пистолет, не, не искам да чувам
изстрел приглушен от мен нает
победен се свличам наведен окичен със венец изричам
думи тъй красиви усещам топлия ветрец
който ме събужда от този гаден кошмар
във който реалност и измислица бяха сложени на кантар
а моята половинка сладко сгушена във мене спинка
дори да нямам и една стотинка в скъсания си джоб
осъзнах че имам злато във съзнание богато и не аз на живота съм си роб