МиленаЗащо

Понякога когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка...без никаква врата.
Не мога да се махна и да вдигна ръка,
защото господаря е измислил това,
да стоя натясно...срещу порцийка храна.
Друг път превъртяла от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън,
да видя там ли си е всичко...в комплекта както си стои.
Въздухът, небето, дървета и река,
станали са черни, но това е от нощта,
о всичко си е тука...в комплекта както си стои...
Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад /3
Защо трябва да стоим натясно някъде за порцийка храна?