Припев: (x2)
Прости ми, щом те прекъсна
няма да бързам, имаме цялото време.
Пусни ме, щом се откъсна
душата си търся и пак ще се върна при тебе.
Твърде близко ли летя?
До слънцето ще се разтопят ли моите крила?
Скачай смело, ще те уловя
дори да нямаш куража – довери се, не си сама.
Очите ти – вперени в мене,
дълбоко в душата ми семе.
Покълва – поливам го сълзи,
откъсвам го – пак ли сме мръсни?
Beautiful sadness,
пазя мислите чисти, обаче не днес.
Чувам всичките думи, които криеш.
Виж красотата в тъгата, ама ми тегне.
Beautiful sadness,
изморихме се двамата от рокади.
От душата сълзата чернилка вади.
В тая игра не печелим, само се давим.
(x4):
Искам да питам - помниш ли дните?
Искам да питам дали помниш дните ни?
Припев: (x2)
Прости ми, щом те прекъсна
няма да бързам, имаме цялото време.
Пусни ме, щом се откъсна
душата си търся и пак ще се върна при тебе.
До старост, а и нея, ако може, да ти дам
и децата, дето имат твойта вяра и талант.
Ще ги гледам с очи в сълзи, ако с тебе нещо стане
к’вото от мен зависи, всичко давам, за да те запазя.
Ма за всичко има време
и дали на осемдесет
или утре дъха последен
напусне млади дробове.
Как ще го понесе т’ва сърце,
въобще няма питане.
В съня ми те срещам,
ма и буден ще викам.
Аз знам – обичах те и бях обичан,
и т’ва ни прави вечни.
Отеква всяка въздишка,
ако има още един момент
преди да свършат дните ни.
Може ли да го споделя с теб,
обещавам – ще го измислим.
(x4):
Искам да питам - помниш ли дните?
Искам да питам дали помниш дните ни?
Припев: (x2)
Прости ми, щом те прекъсна
няма да бързам, имаме цялото време.
Пусни ме, щом се откъсна
душата си търся и пак ще се върна при тебе.
Прости ми…
Няма да бързам.
Пусни ме…
И пак ще се върна при тебе.
Прости ми…
Пусни ме…