Очаквам експлозия от сладка агония
Чудотворна амброзия и живот във утопия
Мигът между преди и вечното е само един
И в него застанал съм бате като цигарен дим
Който сега е тук,
А след миг ще изчезне
Заглушен от огън пламтящ от гредите в очите ми грешни
Не не, не вадя твоите съчки не
И не не, към тебе не соча със пръст не не
Щото всичките други сочат само към мене
Слаб ми е ангела слаба и волята
Трудно ми е да се разбирам със хората
Голата полза и подлата прошка
Очите ми светят като съм в природата
На кой ще му пука за мойте кошмари
Когато сърцето ми пак се опари
Когато от виното сладко вкуси устата
И хлябът разчупен отдавна ми е над главата
Тия хора имат само очертания
Само силуетите са им останали
Изведи ме от стая пълна с празни хора
Пусни ми нежна песен, легнали на двора
Искам вечна тази еуфория
Любимите ти редове ще повторя
Чуй ме, когато дишам на пресекулки
Долепи ухо за няколко секунди
Слушай писъка в очите ми
Искам да млъкна всичко да помълчи
В тишината ми нашепвай Давидови песни
Докато в мене нещо не блесне
Ето виждам че моя Радецки
В мига преди да съм паднал, ще влезе.
Искам да съм докрая верен
да имам на кого да се облегна
И да бил съм блуден, сега намерен
Като дърво нагоре с клоните си протегнал
Високо протегнал,
Ще стигна някой ден, при тебе
Изведи ме от стая пълна с празни хора
Пусни ми нежна песен, легнали на двора
Искам вечна тази еуфория
Любимите ти редове ще повторя.