Здрасти , как е при тебе
така ли е хубаво както казват
или на криво стъпи в последен миг
и попаднал до гуша в кал и гадости
Мъчи ме , а незнам къде си
Мъчи ме да незнам
дай ми знак ако се сетиш
Просто дай ми знак
Изморих се да гадая
Предпочитам да зная
Ако си на изток от рая
вероятността е по тежко това да е факт
в единия случай , ще го преглътна
някак накрая (ама няма как)
В другия дишам , с крак на гракляна
как да преглътна на гърлото рана
и гълтане няма
и пак си играя на жертва и жерав не ставам
и пак ще чертая в устанки от детската стая
Но по добре да не знам
така ще забравя за ден два
а не искам присъда
белия таван да отеква
и печата да крия в шепа
то остава и след шестата прясна боя
По добре да не знам
тая истина ще ме изпревари
в някой студен ден
на снежния февруари
а до тогава чао и утре пак така
така де "ЧАО"
Ще идвам в съня ти като нечакан гост
не ме оставяй на пътя , врати не залоствай
Ще влезна тихо , крото ще приседна
ще вперя поглед , да се наситя
и ще си ида (х2)
Мойто име остава само за тебе
кажи ми
Има ли изобщо някъв смисъл да ги пиша
тия рими и пак предишен съм
в предишен сън
Започвам от начало за да бъда само
бегло тръгнал към теб
Мисля ,че знам защо ми мълчиш
това го правя и аз , затова
те разбирам виж
Има ли ни сега , значи имало ни е и преди
и на тавана с нокът до кръв
драскам отново звезди
и на мен ми е добре с теб
с вкус на кубинска пура
и смърт в гърдите , на стените
на сърцето ми отново пробити
се чувствам глупаво дърт и наситен
с черен молив пак ще покриеш очите
И ще тръгнеш на някъде най вероятно
дано ти е сладко
пази се
А после върни се , липсваш ми
когато ме няма.
Липсваш ми когато ме нямаа
Ще идвам в съня ти като нечакан гост
не ме оставяй на пътя , врати не залоствай
Ще влезна тихо , крото ще приседна
ще вперя поглед , да се наситя
и ще си ида (х2)