Mε μια πιρόγα φεύγεις και γυρίζεις
τις ώρες που αγριεύει η βροχή
Στη γη των Bησιγότθων αρμενίζεις
και σε κερδίζουν κήποι κρεμαστοί
μα τα φτερά σου σιγοπριονίζεις
Σκέπασε αρμύρα το γυμνό κορμί σου
σου ’φερα απ’ τους Δελφούς γλυκό νερό
Στα δύο είπες πως θα κοπεί η ζωή σου
και πριν προλάβω τρις να σ’ αρνηθώ
σκούριασε το κλειδί του παραδείσου
Tο καραβάνι τρέχει μέσ’ τη σκόνη
και την τρελή σου κυνηγάει σκιά
Πώς να ημερέψει ο νους μ’ ένα σεντόνι
Πώς να δεθεί η Mεσόγειος με σκοινιά
Αγάπη, που σε λέγαν Aντιγόνη
Ποια νυχτωδία το φως σου έχει πάρει
και σε ποιόν γαλαξία να σε βρω
Εδώ είναι Aττική, φαιό νταμάρι
Κι εγώ ένα πεδίο βολής φτηνό
που ασκούνται βρίζοντας ξένοι φαντάροι
Ποια νυχτωδία το φως σου έχει πάρει
και σε ποιόν γαλαξία να σε βρω
Εδώ είναι Aττική, φαιό νταμάρι
Κι εγώ ένα πεδίο βολής φτηνό
που ασκούνται βρίζοντας ξένοι φαντάροι
Notis Sfakianakis ( Νότης Σφακιανάκης )Erwtiko
Добави в любими
138
Запазете час за масаж в Reservation.Studio още днес! Планирайте своето посещение лесно и бързо!
Резервирайте сегаДокладвай видеото
Notis Sfakianakis ( Νότης Σφακιανάκης ) - Erwtiko Текст
Докладвай текста
Notis Sfakianakis ( Νότης Σφακιανάκης ) - Erwtiko Превод
С една пирога .... замина и се скиташ
в това време беснеещо и дъждовно
по земите Вестготски плаваш
запленен от Висящите градини
но крилете си лека полека счупи
Покрива солта тялото ти голо
донесох ти от делви сладка вода
на две каза живота ти ще е разделен
и преди да успея от теб
за трети път да се открехна
ръждяса ключа от рая
кервана препуска в прахта
и гони си лудо сянката
как с един чаршаф ума да си укротя
как може водата във Средиземно море
с въжета да се върже
любов която наричахме Антигона
коя ли песен нощната светлината ти отне
в коя галактика да те открия
тук е Атика сивата каменоломна
а аз един пропаднал полигон на което се
упражняват и псуват чужди воини
Докладвай превода Искам превод Добави преводв това време беснеещо и дъждовно
по земите Вестготски плаваш
запленен от Висящите градини
но крилете си лека полека счупи
Покрива солта тялото ти голо
донесох ти от делви сладка вода
на две каза живота ти ще е разделен
и преди да успея от теб
за трети път да се открехна
ръждяса ключа от рая
кервана препуска в прахта
и гони си лудо сянката
как с един чаршаф ума да си укротя
как може водата във Средиземно море
с въжета да се върже
любов която наричахме Антигона
коя ли песен нощната светлината ти отне
в коя галактика да те открия
тук е Атика сивата каменоломна
а аз един пропаднал полигон на което се
упражняват и псуват чужди воини