РапъркатаЕсенни листа

Листата,земята,студът шепнат за нещо.
Дъждът и небето плачат за някой зловещо.
...Сивите облаци разказват за някой,някъде,някога.
Голотата на дърветата разголва една история,
И голямата ирония
Има ли я или е плод на нечие въображение,на
Нечии самота и падение.???????
Всичко наоколо крещи,а безплътен немощен глас се извиси и
Спомените от забравата спаси.
Едно старо чувство със същия стар образ пак се роди,
Миналите трепети и гласове сега се раждат по-бързо от преди,оставили някога мокри следи.
Същото лице,
Същото място
В едно изживяно вече време...
...Унасяш се,политаш нататък без мисъл и бреме
Миналото оживява,движи се и говори
Докосва те и с теб самият спори,
Дръпва те настрана и ръка лукаво подава..
Примамливо кара те самотата да забравиш и в миналите мигове от радост да се удавиш.Чак крещи:,,Ела и ме прегърни''
А ти се будиш потен и с вик,a навън е Есен и пак вали.:(