Hикога не прозвучах баладна!
Запомни ли онази нежна музика?
Аз никога не прозвучах баладна!
Сега съм зимно-пролетна. Илюзия.
Останах в неизпятата тоналност.
Не можеше да ми напишеш в рими
един куплет. И как да се изпея?
Не ми умряха нотите значими...
Убих ги със мечтата да живея
и в нечий влюбен глас да се позная.
Спонтанно да се понеса - лирична.
С началото, започващо след края -
в онази тръпка истинска, първична.
Запомни ли онази нежна музика?
Аз никога не прозвучах баладна!
Та аз съм тази - скалната акустика!
Крещящата стихия водопадна...