Сърце от камък имаш ти.
Този камък някой ден разбит ще е.
Тогава, повярвай - много ще боли.
Но няма да има кой да те рабере.
Сърце от лед пък имам аз.
Но този лед от огън се топи.
Няма огън между нас.
Той вече загасна - разбери.
Не можа да смъкнеш бариерите високи.
Ти нямаш сили за това.
Опитваше да ме намериш на посоки.
Но повярвай, не стават чудеса.
Сърцето мое аз ти давах.
По пътя към теб замръзна то.
И всички грешки ти прощавах.
Но ти продължаваше. Кажи защо?
Твоето сърце завинаги от камък си остава.
А моето все някой ще го стопли някой ден.
И ти ще тънеш във забрава.
От моя лед ще бъдеш замразен!