Ранена луна
(Реквием)
Грее Луната самотна, смутена -
казват, красива била,
печална вдовица с душа наранена
сред рой от небесни тела.
Студена и бледа, тя гледа безмълвна
вълшебния танц на нощта.
Как мразя Луната, когато е пълна -
прилича на вещица зла.
В безсънните нощи коварно наднича
в леглото без капчица жал,
и сякаш душата си виждам да тича
към Ада със страх и печал.
Духът на любимия в нея потърсих,
но явно жестоко сгреших,
в скръбта си изгубих безценната Вяра
и скъпо за Нея платих.
Върни ми душата, Луна наранена,
приличаш така на смъртта.
Не вярвам във теб - за Живот сме родени,
дори да изгнием в пръстта.