ReknailТръните на розата

Чуваш ли сърцето ми е тук и бие,
а душата изчезна в безна на страдание
и болка се крие. Испари се - свободно лети си
нея вятъра отнася. Тя изплаши се от болката,
която трябва да понася. Отново съм сам и
плача - пред други се усмихвам..
Това, което мразя се повтаря но почвам
да свиквам. Осемнадесет години вече
търся правилния път.. Те избутаха ме в грешния -
но никога не ще ме спрат! Не може да стане!
Дори да ме умъртвят бе! Имам нещо красиво,
което крия отвътре! Никой не може да го отнеме!
То остава само за мене! Песен след песен давам
по-малко, давам всичко след време!..
Пропастта е далеч но ние срещу нея..
Не искам да падам просто, просто искам да живея!..
Защото животът е роза красива но помни ми думите :
"протегнеш ли се да я хванеш - ще се убодеж на тръните!"
Виждаш ли, Аз съм този който гасне с тишината..
Търси цветята по сива пътека и изчезва в тъмнината..
Сутрин сълзи на очите. Няма усмивка - тя е загубена..
Реалността е мрачна картина в многоцветна илиюзия..
Аз вървя си някъде там - дъждът се сипе от небето.
Сълзите изчезват между капки стичащи се по лицето..
Аз съм просто малка частица от неразбрана за други изкуство
и лепя с думичките хиляди счупени в мене чуства.
А това е всичко, което имам за това е малко жалко..
Животът ми е просто смачкан лист и една химикалка.
А моето бъдеще е образ на всичко минало в ума ми -
малко пъстри цветове и доста жилави тръни..
Счупени мечти, сълзи и чуства в мен истинали.
Колко пъти съм се молил да огасна веднъж завинаги!
Или просто да избягам на далеч от всичко в мен замряло.
Очите да отворя и да почна отначало!..