Reknail и SlawekКогато Тръгнем

Ей братко.. братко мой..
Одавна ти увисна на бесилото..
думите заветни отвя ги вятъра във нищото
а преди жилеха сърцата като стършели
сега ги само из учебници търсели
погуби себе си за да спечели цял народ
отечество свято - сега държава на автопилот
къде останаха честта и мъжеството бе
чувам още робските окови на обществото ей
сред души затъпели и мозъци в закостенелост
останаха ли будни хора с твойта смелост?
неразумни юроди забравят че са българи
не ща родината ми да е фесове и мургави
а как ми се ще пак сред нас да си..
за нов живот да събудим заспалите слепци
ликът ти светъл не помръква в душата ми
бди над нас "лудите".. Апостоле, закриляй ни!!
Мина много време и няма да търпим заблуди,
но когато тръгнем срещу тях, бди над нас, бди над нас!
За тях сме просто роби, но със мене има много луди,
оставаме верни до последния ни час!
Братко мой, колко време вече няма те,
в сърце кипи борбата, в гърдите гният раните.
Душмани те погубиха, но дойде време за разплата,
Вътре в мен живее духът ти, в мен живее и свободата.
Но тежко се живее сред глупци,
тела без души и слепци с очи.
Ти земята си целувал, а те сега плюят на нея,
предпочитам да изгния, отколкото в техните окови да живея.
Свестните у нас считат за луди,
Къде си ти? Елате с мен духа им да събудим!
Да се борим, да прекършим веригите на властта,
вече да ходим по земята, а не да лазим в калта!
Те ни мачкат, задушават - да се готвят за куршуми,
аз главата си прекланям, само като спре дъха ми.
И на мене ми стига да каже някога тълпата:
"Синовете ти, Българийо, умряха за свободата!"