Reknail и MaryДумите

Мисля всеки ден
Какво ще стане с мен
И със мечтите ми
Думите остават дори
Въгленът гори , но пак изгаря след време
Тогава става на прах , а вятъра ще го вземе
Отлиташ с него в душата , към небосвода красив
А на земята остават телата заради които бил си жив
Дали поне остава спомен окей
Нали не си забравен и заровен окей
Със пълни шепи да съм взел
По пътя поел съм своята цел ,
живота довел да краен предел
А аз не искам да живея вечно
Красивото цвете увяхва не цъфти безконечно
А човек цени живота щом е на път да го загуби
Задъхан от хомота и заплетен във заблуди луди
И затворен в чужди правила и норми
Утре може да го няма кой ще го помни
Щом се върна с годините искам да съм доволен
Искам да съм история , не искам да съм просто спомен
Мисля всеки ден
Какво ще стане с мен
И със мечтите ми
Думите остават дори
Човекът е като лебед , не може да живее сам
Сърцето има трепет който грее като плам
Като всички мечтите във сърцето си притискам
Не искам много искам това което искам
Да имам с кого да събуждам и заспивам
Да споделям квото чувствам
Да споделям квото имам
Жена за мен готова всичко да остави ,
Да направи да живее с наще нрави и представи
Да е с мен заради това във сърцето ми
Някой ден да предадем своя опит на детето си
Ако изпълня преди края на мойте дни
Всичките мечти ще затворя спокойно очи
Щом изчезна ще остане само праха ми
Ще живее пак духа ми но във мойте думи
А какво са тези песъчинки в пясъка хвърени
Нищо просто хора във живота ми зърнали