Росица КириловаБезплатно кино

Сякаш на кино лента живота бързо пред мен минава
и онемяла гледам как с мен съдбата се забавлява.
Била ли съм щастлива, дори не съм разбрала
и как по пътя дълъг мечтите свои съм разпиляла.
А две очи с надсмешка ме гледат от екрана
и казват няма грешка в живота нищо не се повтаря.
Спомени много, ала не мога даже да ги прегърна,
щом ги докосна сама, те мигом се отдръпват.
Бавно напускам киносалона, чувствам се отмаляла.
филма ли беше тъжен, или фалшив финала?
Спомени много, ала от утре животът продължава.
Сякаш на кино лента живота бързо пред мен минава
и онемяла гледам как с мен съдбата се забавлява.
И всичко тъй красиво е зрителна измама
щом всяка малка радост цена си има и то голяма.
Едва сега разбирам живота ми заем
и със безплатно кино заплащам скъпо аз своя наем.