Silent CityНичия картина

Но ето идваш пак към мен
и вече знам че си отиваш пак
протягаш ръце към мен с тях готова да убиваш
страх че без него умираш знаеш
че без мен умираш
път който не води към нищо избираш
сърцето на части разбиваш
и никога няма да ти простя страха
но ето че пак простих ти
промених те твърде малко
твърде много промених се
за да имам нещо друго
с нещо свое разделих се
за да бъда по близо открих че
в грешна посока тичам
аз обичам,аз съм различен и свободен съм
събирам парчета от пъзел,живея собствен сън
дори понякога тъжен аз доволен съм
води ме каквото е вътре в мен а не отвън(х2)
Припев:
А ти отиваш си от мен
мислех че без теб загина,
но тя била е в твоя плен
част от твоята картина.
А ти отиваш си от мен
мислех че без теб загина,
но тя живее още в мен
част от моята картина.
Истинска любов гради
а страха разваля всичко
търсиш грозната страна на нещо много симпатично
в нещо силно търсиш слабост
и в познатото различното
в него търсиш мен
при многото хора личното
и с триста пак от мене си отиваш
изморен съм да те гоня
острието е към мен,а ти ковеш си броня
не искаш да си моя ден или спомен
във войната победен
да обичам неспособен
но само страх да не загубиш пак те води в битката
не влизаш навътре в морето,
но се давиш в плиткото
и пак като преди страха избираш първо
в този грозен свят души красиви не живеят дълго
Припев:
А ти отиваш си от мен
мислех че без теб загина,
но тя била е в твоя плен
част от твоята картина.
А ти отиваш си от мен
мислех че без теб загина,
но тя живее още в мен
част от моята картина.