When you fall asleep with your head upon my shoulder.
When you're in my arms but you've gone somewhere deeper.
Are you going to age with grace?
Are you going to age without mistakes?
Are you going to age with grace,
Or only to wake and hide your face?
When oblivion is calling out your name,
You always take it further than I ever can.
When you play it hard, and I try to follow you there.
It's not about control but I turn back when I see where you go.
Are you going to age with grace?
Are you going to leave a path to trace?
But oblivion is calling out your name,
You always take it further than I ever can.
When oh oblivion is calling out your name,
You always take it further than I ever can.
Bastille- Oblivion
Добави в любими
101
Запазете час за пилатес в Reservation.Studio още днес! Планирайте своето посещение лесно и бързо!
Резервирайте сегаДокладвай видеото
Bastille - - Oblivion Текст
Докладвай текста
Bastille - - Oblivion Превод
Когато заспиваш с глава, опряна на рамото ми.
Когато те държа в ръцете си, но ти си някъде надалече.
С грациозност ли ще остарееш?
Без грешки ли ще остарееш?
С грациозност ли ще остарееш,
или само ще се събудиш и ще скриеш лицето си?
Когато забравата те вика,
ти винаги я приемаш много по - навътре, отколкото аз някога ще мога.
Когато го раздаваш твърдо, а аз се опитвам да те последвам там.
Нищо не опира до контрола, но аз все пак се обръщам, когато виждам накъде си поела.
С грациозност ли ще остарееш?
Ще оставиш ли някаква следа след себе си?
Но забравата те вика,
а ти винаги я приемаш много по - навътре, отколкото аз някога ще мога.
Когато забравата те вика,
ти винаги я приемаш много по - навътре, отколкото аз някога ще мога.
Докладвай превода Искам превод Добави преводКогато те държа в ръцете си, но ти си някъде надалече.
С грациозност ли ще остарееш?
Без грешки ли ще остарееш?
С грациозност ли ще остарееш,
или само ще се събудиш и ще скриеш лицето си?
Когато забравата те вика,
ти винаги я приемаш много по - навътре, отколкото аз някога ще мога.
Когато го раздаваш твърдо, а аз се опитвам да те последвам там.
Нищо не опира до контрола, но аз все пак се обръщам, когато виждам накъде си поела.
С грациозност ли ще остарееш?
Ще оставиш ли някаква следа след себе си?
Но забравата те вика,
а ти винаги я приемаш много по - навътре, отколкото аз някога ще мога.
Когато забравата те вика,
ти винаги я приемаш много по - навътре, отколкото аз някога ще мога.