bobi.Курсова работа

Здравейте, аз се казвам Божидар
и на моменти мога да съм невероятен тъпанар.
Не съм много умен, обаче си знам,
че срещу цялото човечество ще се изправя сам.
Така ще искам да започне моето съчинение
да върна малко времето си имам намерение.
Само напреде без да гледам встрани
посрещнах 2014 самичък в такси.
Беше малко кофти ама нямаше как,
това да беше само най-големия батак.
12ти клас свърши леко бързо като масето,
но 12з ми тупкат постоянно в сърцето.
Станаха филми и станаха драми,
цепихме много и бяхме много пияни.
И тогава реших в нещо странно да сполуча,
да вляза в Alma mater без дори и грам да уча.
После разбрах как карамфилите ухаят,
Дядо, Бабо, Господине, ще се видим пак в рая,
но какво ли да кажа, живота продължава,
ама от това по-лесно май че няма и да става.
През лятото работата беше доста тежка,
да кибича постоянно като някаква жива пешка,
движеха ме даже и най-близките авери
и накрая мозъка ми просто почна да трепери.
Последното ми щастие тотално ме напусна
превърнах се в една отрепка долна, гадна, гнусна.
И така успях в "Климент Охридски" да свърша,
но в момента брат не знам дали ще искам да завърша.
Нямам представа точно как го конструирах,
но от хора и контакти май че пак се изолирах
Нашите ми викат "Божидаре осъзнай се!
Стегни се малко, виж се, станал си почти на 20"
А аз какво направих - започнах да римувам
и смисъл на ръката си реших да нарисувам.
Една такава малка, телесна картинка,
да ти каже за какво си мисля, смеещ се на снимка.
Радвам се че мога тука нещо да напиша,
защото чрез мастилото попито в страницата дишам.
Не ме разбираш? Затова ще обясня,
постоянно съм сред хора ама чувствам самота.
Прекъснахме приятелсва, завързаха се нови,
останах си момчето на което викат Боби.
Хари Потър съм наистина без белег на челото,
по десницата ми ще намериш в кожата клеймото.
Продължавам да се боря мъжки и да се катеря,
за да мога тази любов прекрасна да си я намеря.
Честно казано си знам къде да я потърся,
ама няма точно тука в песента да го изтърся.
В заключение на този тук семестриален труд,
се радвам че от хората успях да бъда чут.
И не ме интересува колко е като оценка,
важното за мен изпитващ - каква е вашата преценка?
За науката признавам доста несериозен бях.
Какво правих предната година? Ами..живях.