bobi.Водни лилии

Момиченце изплашено във малката панелка,
всяка вечер си заспива с музиката на престрелка.
Недей недей недей, недей недей недей плачи
Тате си замина а пък мама се пропи
на пух и прах разбиха всички твоите мечти
Недей недей недей недей недей недей плачи
Израсна сред боклуци, курви, долни наркомани,
но остана вярна, силна и облиза своите рани
Недей недей недей недей недей недей плачи
Избяга от квартала ама беше малко късно
и теб те принизиха в нещо низко даже мръсно
Недей недей недей недей недей недей плачи
Белезите ги закри с усмивка и мастило
от кръвта пролята ти направи своето червило
Недей недей недей недей недей недей плачи
В дъжда в калта с нокти прокопа си път
повтаряше си често „колко хубав е светът“
Недей недей недей недей недей недей плачи
„Живота е пред тебе“, кимат лицемерно
езиците като мед ама сърцето вътре черно
Недей недей недей недей недей недей плачи
Училище завърши и започна да работиш
имаше причина и за какво да се кикотиш
намери си приятел и момиченце зачена
всичко беше си на мястото във твоята вселена.
Щастието стигна върхове неизкачени
като той ти даде пръстена и после се ожени
идилия, блаженство, благослов или Нирвана
беше чувството да си седите трима на дивана.
Но всички ние знаем че миражът е за кратко
животът те нападна и усмихваше се рядко
Недей недей недей недей недей недей плачи
Принцът ти изчезна щото по друга се захласна
не знам дали си спомняш за рисунката прекрасна
Недей недей недей недей недей недей плачи
Изритана от вкъщи но момичето не взеха
много скоро след това те съкратиха в цеха
Недей недей недей недей недей недей плачи
Помисли да го свършиш но ти дойде на представа
стисна зъби щото си каза че „за НЕЯ си заслужава“
Недей недей недей недей недей недей плачи
Изпъдена отвсякъде ти сметката си даде
за храната прави всичко, даже тялото продаде
Недей недей недей недей недей недей плачи
Пречупена напълно но и колкото да боли
повтаряше И стиховете даже през сълзи
"Недей недей недей...недей недей недей плачи"
Да се върнем пак във малката панелка
момиченцето плачеше но беше със фланелка
Недей недей недей недей недей недей плачи
Ти лежеше във парцали, а бутилката на плота
щастлива беше че за НЕЯ даваш си живота
Недей недей недей недей недей недей плачи
Цял живот не спряха толкоз грозно да те спъват
лилии пазят от водата, но понякога потъват...
Недей недей недей недей недей недей плачи…