bobi.Тютюн

Вървя си вечерта с цигарка в уста,
зад нея крия своята душевна празнота.
И пак стигам до дестинация позната,
димът който издишвам ми убива сетивата.
Отнася ме на място където няма плач
където не се боря с качулатия палач
място дето няма и във сърцето болка
елате с мен дечица да направим обиколка.
Пушека калява и те прави много силен,
помага и когато от живот си изнасилен.
Катраните убиват, обаче ти помагат,
защото дяволите в теб са тези дето се давят,
Мъглата сива много нежно те обгръща
и меко като родна майка бавно те прегръща.
Понякога си искам в нея да изчезна
защото на моменти имам чувство че съм в бездна.
Сълзите преди доста време май се изпариха,
а ръцете механично ново фасче ми завиха,
старата я изгасих нехайно в пепелника
и чудовището във главата ми поспря да вика.
Казаха ми че пушачите умират млади,
еми да мра тогава щото от живеене ми се гади.
Някои пушат от агресия а други от депресия,
а трети просто ще измислят някаква трета версия.
Истината е такава някак си успокоява,
и само за момент проблемите ти ги решава
и после пак те връща във история присъща,
за някой който трябва да повдигне цяла къща.
И се връщат гласовете и се връща самотата
и пак си най-нещастният човечец на земята.
Затова имам лекарство дето носи ми утеха,
лекарство дето няма да намериш във аптека.
От 3 години вече имам втори черен дроб
и той ще ме предпазва да не вляза в ранен гроб
пръстите ми пожълтяха и ги хвана май артрита
и да връзвам запознанства ми загина апетита.
Кутията ми свърши но ще си закупя нова,
защото никотина е най-благата отрова.
Изпълва със спокойствие и вдъхва ти надежда
и малко те разплита от житейската ти прежда.
Не е като алкохола който само заблуждава
илюзия за щастие е това което ти дава
и не е че като пушиш ставаш някак по-щастлив
а света около тебе става малко по-красив.
Цигарите вредят, това не е лъжа,
но целувката им по-прекрасна е от на жена
топлината дето дават няма друга на света
изпълва във душата бедна всяка кухина.
Всяка дръпка, до косача приближава,
но без нея воля да се боря не остава.
Бягаш от духовна смърт - докарваш си телесна
тази перспектива, брат, не мислиш ли че е чудесна?
Но кервана продължава и кучетата лаят
какво ми е в главата никога не ще узнаят.
А над мене постоянно ще се носи облак сив,
пушенето ме убива, но ме кара да съм ЖИВ...